неделя, 13 декември 2015 г.

Скандалът в посланията на политическата кампания 2013





Публикувано на 10 декември 2015 г. от Newmedia21





Политическата кампания, която протече във връзка с изборите за народни представители, насрочени за 12 май 2013 г., провокира изследователския интерес. Една от причините за това е, че тя се различава по своето възникване и характеристика от предходни кампании. Предизборната кампания започва преждевременно като следствие на политическата криза през месец март, когато управляващото правителство на ГЕРБ подава оставката. Тя е резултат от повсеместни граждански протести в различни населени места в България, които са насочени предимно срещу произвола на монополите в енергетиката и високите цени на тока, но само в рамките на няколко дни те преминават в политическа криза, след като правителството подава оставка.
Настоящият текст анализира посланията, отправяни от политиците към избирателите по време на предизборна кампания 2013, които могат да се характеризират катопреобладаващо негативни и доминирани от няколко проблема: 1) почти отсъстващата дискусия за политическите програми и приоритети в бъдещото управление, като партиите отправят към електората предимно популистки послания; 2) целенасочено дискредитиране и компрометиране на политическия опонент и разгръщане на похватите на негативна кампания с използването наопростени черно-бели схеми на политическо противопоставяне (Петев, 2004); 3) ефективно използване на политически скандали с цел емоционално повлияване на обществените нагласи и манипулация на избирателя; 4) решаваща е ролята на медиите в този процес на транслиране на послания в кампанията.  

Ключови думи: политическа кампания, криза, политически послания, скандали, медии

Протестите от зимата на 2013 г. са политически протести, започнали в края на януари 2013 г., които обхващат над тридесет града в България. Повод за възникването им са високите сметки за електричество и гражданската енергия се насочва срещу електроразпределителните дружества (монополисти на държавно регулирания пазар за електроенергия), след което протестите се насочват срещу политическата система изобщо.
 Изблици на насилие между правоохранителните органи и протестиращите на 19 февруари 2013 в София довеждат до оставката на управляващото дясноцентристко 87-мо правителство на РБългария, с министър-председател Бойко Борисов. Самозапалването на Пламен Горанов е един от най-емоционалните моменти по време на протестите, който предизвиква широк медиен и обществен отзвук. Самозапалват се и изгарят 3 души, като са обявени в последствие за символ на протестите от зимата на 2013 г.
Първите протести започват на 28 януари 2013 в Сандански и Благоевград. Във Варна и Пловдив на сградите на централите на електроразпределителните дружества са нанесени материални щети. Медиите съобщават и за подпалени служебни коли на ЕРП-та. В София, при сблъсъци покрай протестите има ранени и арестувани.
На 17 февруари 2013 г. протестът обхваща над 35 града а протестиращите са над сто хиляди. В много от тях шествията и демонстрациите прерастват в гражданско неподчинение. Блокират се ключови пътни артерии, кръстовища и магистрали, а камъни, бутилки, яйца, картофи, домати и други са хвърляни по колите на жандармерията и по сградите на енергоразпределителните дружества, Министерството на икономиката и енергетиката, по сградата на Народното събрание. БТА съобщава за кратко блокиране на международния път Е79 при Благоевград, Дупница и Враца, както и на международния път Е-80 при Хасково, на 17 февруари и 3 март 2013 и по оценки в медиите протестите се развиват към гражданско неподчинение.
На 18 февруари вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков подава оставка. Привечер, същия ден, около сградата на Народното събрание и на бул. Христо Ботев се стига до сблъсъци между протестиращи и полиция. На следващия 19 февруари протестите продължават и по време на честването на годишнината от смъртта на Васил Левски, когато напрежението в София ескалира. След 19 ч. демонстрантите обграждат и сградата на парламента, блокират и движението на Орлов мост. Вечерта се стига до ескалация на напрежението и до сблъсъци с полицията, в резултат на което има няколко ранени граждани.
Като резултат от масовите протести,същия ден, министър-председателят Бойко Борисов депозира оставката на правителството на ГЕРБ в парламента, с думите, че народът иска улицата да управлява държавата. [1]
Въпреки това протестите продължават. Народното събрание на РБългария приема оставката на правителството. Президентът Росен Плевнелиев дава официално изявление, че се обсъжда свикването на служебно правителство.
  Назначаването на служебно правителство дава началото на кампания за парламентарни избори 2013 г. Кампанията започва предсрочно, след като управляващото правителство подава оставка без да е приключило мандата си и приключва с проведените на 12 май 2013 г. избори за депутати в 42-то Народно събрание на РБългария.

 Политическа кампания           
Историята на съвременната политическа реклама познава не малко случаи, където умело е подменяна не само същността на някаква политическа полемика между кандидатите за някакъв обществен пост, но и индивидуалната самоличност на кандидата. Не рядко се прибягва и до използване на тактиката на скандала в журналистика, когато се провокира избухването и на обществен скандал в една или друга сфера на обществения живот и се търси пряката или опосредствана връзка на опонента с него. (Петров, 2005). Политическите скандали са честа практика в арсенала на ПР и имиджмейкъри, както на френските президенти, така и на американските кандидати за Белия дом. В тях обаче темите са предимно любовни афери, дори във Франция подходящ имидж е равно на постоянно присъствие в медиите не само със сухи политически тези, но и с интересен личен живот – любов, семейство, изневери. [2] Историята обаче има и пример, когато в следствие на журналистическо разследване, скандалът с аферата „Уотъргейт“ провали управленския мандат на американския президент Ричард Никсън.
  В българските условия, по време на предизборната кампания, на преден план се извеждат друг тип скандални послания, които се използват като техника за дискредитиране на опонента.
Политическата кампания за насрочените на 12 май 2013 г. избори е интересна от изследователска гледна точка, тъй като тя се различава по своето възникване и характеристика от последните три проведени предизборни кампании. За разлика от предхождащите я през 2011 г. – за кметски и президентски избори, а също и за парламентарни през 2009 г., които най-общо могат да се определят като кампании на статуквото, тази от 2013 г. е кампания в криза. Под кампания на статуквото ще се приема политическа кампания, реализирана в следствие на изкаран пълен управленски мандат от партия или коалиция. Докато политическа кампания 2013 г. започва преждевременно като следствие на политическата криза, възникнала през месеците февруари и март, когато правителството на ГЕРБ подава оставката, без да завърши управленския си мандат. С този акт управляващите си поставят различни цели, сред които и да запазят своя имидж, като същевременно абдикират от решаването на сложните социално-икономически проблеми в страната. В разгара на кампанията се стараят да останат „невидими на нивото на националните медии“ с основната надежда да се позабравят грешките в управлението им. От друга страна основният им опонент – БСП води силно агресивна кампания, фокусирана да изкара управлението на ГЕРБ напълно престъпно,като  целенасочено атакува публично няколко фигури от него, една от които е тази на Цветан Цветанов. [3] Така още със старта на кампанията се дава заявката за агресивна, негативна и доминирана от скандала развръзка.
Ако вземем само една от възможните дефиниции на политиката като дейност, която е насочена към реализацията на определени цели и към решаване на съществуващи обществени проблеми(Канев, 2012) би следвало в дневния ред на политическата кампания за избор на депутати в 42-то НС, да присъстват основните трактовки на проблемите и предложенията за тяхното решаване, пречупени през политическата ориентация на партиите по скалата ляво-дясно. Политиката е последователен процес на формулиране и реализиране на политически съдържания, който започва с артикулиране и дефиниране на проблема и завършва в определен момент с приемане и осъществяване на оптимални политически програми и мерки (Канев, 2012). Според теоретичните постановки би следвало, веднага след като една кампания определи своя победител, няколко дни по-късно да бъде ясен и съставът на новото правителство. През следващите години всяка от партиите, в зависимост от местата в парламента, които получава вследствие на спечелените гласове, работи върху своята програма и реализира политики. А колкото те по-добре отразяват потребностите на хората, толкова по-добре ще могат да се използват в последната, гореща фаза на кампанията за убеждаване на гласоподаватели. Опозицията също е заела своето място и предлага свои идеи, а ако успее да предложи по-ефективни от тези на управляващите, това би оказало положителен ефект върху избирателите на следващия вот. Двете страни влизат в дебати помежду си, не са изключени и сериозни спорове, но често като гласоподаватели ставаме свидетели и на компроматни войни, политически интриги и скандали, например оставки преди края на мандата по различни причини, едни от които са породени от тежката икономическа ситуация. Като резултат от проведени избори – възможен е нов мандат за същата партия, защото обществото е доволно от начина, по който тя е управлявала през последните години, а доброто й управление е в основата на една успешна стратегия за предизборната кампания. При завършен управленски мандат последният месец борбата за вота няма да е от най-съществено значение. В българската практика от последните години, така реализирана управленска програма, като „по учебник“ се оказва почти невъзможна в условията на силно усложнена икономическа и политическа обстановка, при това в глобален мащаб. И при такава трудна политическа ситуация, кампаниите заемат все по-решаваща роля. [4]
Политическият маркетинг в предизборна обстановка доминира от идеи и предложенията, които се излъчват през различни комуникационни канали, дебатира се по важни обществени теми, дискутират се актуални проблеми. Целта, на които е партията да е разпознаваема и ясно различима от останалите, което значи, че по време на кампанията тя трябва да предостави достатъчно като обем и качество послания, които да провокират интереса на гражданите към нея. Това е предназначението на политическата платформа, където политическият продукт съвпада с нашите нагласи на избиратели, лесно разпознаваем е и партията е дала конкретни идеи за изпълнението му. Ако предизборната платформа наистина е такава, то тя допринася за засилване силата на ефекта, който се явява втората важна цел за всяка партия по време на кампания. Качеството на предизборния продукт е по-добро от това на останалите. Партията и кандидати й са по-добри от тях. Комбинацията на тези фактори води до доброто представяне на политическата сила в дебати и срещи. Така избирателите могат буквално да бъдат манипулирани от политиците, което се явява тяхната трета цел. Тук много важно е да уточня, че под манипулация ще се има предвид социално влияние, което цели промяна във възприятията или поведението. Социалното влияние е безобидно, когато уважава правото на този, на който влияят да приеме или отхвърли самото влияние и също така ако не е прекалено принудително. В зависимост от контекста и мотивацията социалното влияние може да бъде тайна манипулация (Бондиков, 2011).
Така успешната политическа кампания се дължи на комбинацията от много елементи, които водят до желания резултат, а именно скрито въздействие върху намеренията на избирателя – било то чрез платформа, ПР техники и отправяни послания, основни говорители по проблеми и теми, срещи с избирателите. В един идеален модел, след като мине денят за избор, партиите отново заемат своите позиции спрямо резултата, който са получили и се подготвят за следващата предизборна кампания. Според Макс Вебер идеалните варианти са само рамката на нещата, но няма гаранция, че ще се стигне до практическата им реализация. Тогава говорим за преждевременно започнала предизборна кампания или в криза, каквато е тази от 2013 г.

Ролята на медиите   
Ние днес живеем във време, в което не бихме могли да си представим света, извън медиите. Всичко може да бъде превърнато в новина и никому неизвестни хора могат да станат звезди чрез медиите.Нещо повече медиите конструират реалността, а самите те са създадени от човека, произведенията им изработват нашите представи за реалното. (Липман, 2001). В тази връзка медиите логично заемат все по-голяма важност в политическите кампании и най-вече в предизборна обстановка. Те се превръщат в основен носител на посланието към избирателя, като оформят ценностите не само чрез експлицитни съдържания, а и в цялостния контекст, в който тези съдържания се представят пред публиката (Петев, 2004). Медиите също така имат  редица съществени характеристики, които се използват все по-успешно за целите на политическите кампании: създават комуникативна реалност, в която са “потопени” почти денонощно хората; достигат до стотици хиляди и милиони хора едновременно или с малки различия във времето; съобщенията им са универсални, независимо, че публиката им е различна по пол, възраст, социален статус, религия, образование, географско разположение, етнос; те са в състояние така да организират своите послания, че да манипулират  публиката в нейната ориентация в потока от информация; медиите фокусират внимание върху някои събития или идеи повече, отколкото върху други и по този начин им придават особена значимост. [5] Тези две последни характеристики са в основата на изместването на рационалния дебат за приоритетите в програмите и политиките на бъдещо управление, по време на политическата кампания 2013 г. За сметка, на което политическите партии и опоненти предлагат на избирателя пъстра смесица, доминирана от негативна кампания и използването на политически скандали като форма на политическа сензация, реализирана чрез медиите.
Обект на анализа са слогани, видеоклипове, както и присъствието на политическите сили и лидерите им в социалните мрежи, в техните интернет страници и медиите. Предмет на анализ са използваните в предизборната кампания различни материали и те са анализирани с оглед установяване особеностите на посланията (визуални и словесни) в кампанията за предсрочните парламентарни избори, проведени на 12 май 2013 г. Хипотезата е, че комуникационните канали се използват за отправяне на негативни, често популистки послания, вписани в опростени черно-бели схеми на политическо противопоставяне („ние добрите“ и „те – лошите“) и използване на политически скандали. Контент анализът е избран като подходящ метод, за да се установят разликите между отправяните послания по време на кампанията и изискванията за рационално убеждаване на граждани в ползите от предлаганите политики и провеждането на реален дебат по политически теми.
Анализът на посланията, отправяни в предизборна кампания 2013, дават основания да се направи изводът, че тази кампания е различна от предишните. Причини за това могат да се търсят в предсрочните избори, които бяха неочаквани за много от партиите. Дадената от правителството на Бойко Борисов няколко месеца по-рано оставка, хвърли партиите в кампания, за която нямаха достатъчна подготовка. Освен политически коментари по повод усложнената обстановка от зимата на 2013 г., на партиите им се налага да реагират особено бързо и да се подготвят от днес за утре, а вероятно много от идеите и програмите се създават в движение. Ранната фаза на всяка предизборна кампания би трябвало да започва една година преди самите избори. Цялостната подготовка и концепцията на политическите платформи би следвало да протичат през нея, а последният месец – горещата фаза, да включва кулминацията и заключението на събитията. В тази кампания симбиозата на идеи от различни политически идеологии представлява един от основните елементи в платформите на много от партиите и няма ясно разграничими послания и политики по скалата „ляво-дясно“. Като резултат се набляга на похватите на журналистиката, която върви към инфотейнмънт (information + entertainment), където вместо алтернативи за решаване на обществени проблеми на публиките се предлагат скандали, възмущения и омраза. Създават се политически образи на принципа: кал – зрелище – популизъм. Коментарите, като лично мнение разкриват една тенденция в таблоидизирането на българските медии – използването на език на ръба на откровената вулгарност. [6]
Медиите по време на кампанията се съсредоточават предимно върху отразяване на събития и търсене на сензации и почти изцяло загърбват функцията да доставят на публиките задълбочена информация и анализ на съдържанието на това, което се предлага. [7]
Повечето новинарски съобщения се центрират върху личности, дори в случаите, когато става въпрос за партии, социални общности, институции. Персонализираното съобщение помага да се възприеме по-лесно съдържанието на отдалечени събития и случки. Насочва вниманието към конкретни действащи лица, които по-лесно могат да бъдат възприемани с одобрение или неодобрение, приканва аудиторията да запази своите лични чувства спрямо публично показвания стил на живот. От друга страна драматизацията е основен метод за пораждане и задържане интереса на публиките. (Петев, 2004)
„Политиката не е секси“ казва статия във в. „Капитал“, анализираща кампанията през 2013 г. Улично недоволство, оставка на правителството на ГЕРБ и изтеглянето на редовните избори за Народно събрание с два месеца предсрочно, са част от обяснението защо липсват ярки политически послания, както и защо изведнъж политици хукват да се срещат с избиратели и обиколки на България. Съобщенията, които се изпращат от политическите централи до медиите, изобилстват от информация за предизборните срещи в цялата страна. Те препълват редакционните пощи, докато бившият земеделски министър Мирослав Найденов говори медийно как като шеф на МВР Цветанов е организирал незаконно подслушване не само на опоненти, но и на членове на кабинета, докато политици от ляво и дясно искат най-малкото Цветанов – шеф на предизборния щаб на доскоро управляващата партия, да се оттегли от кампанията. На това председателят на Движение България на гражданите Меглена Кунева отговаря с „похода на нормалността“ , като  посети 70 общини, за да се стигне до 200 от 264. БСП нарича сега кампанията си от врата на врата, не планира концерти, които според социалистите са „пир по време на чума“ и няма намерение да прави митинги. Води силно агресивна кампания, фокусирана да изкара управлението на ГЕРБ напълно престъпно, насочена в няколко фигури, една от които е тази на Цветан Цветанов. В същото време социалистите предлагат „да върнем предишното“, като за първи път те изваждат такъв приоритет в програмата си. Ако има разлика при ГЕРБ с досегашните кампании, това е фактът, че изобщо Бойко Борисов се включва в агитацията, като правят „стелт-кампания“. Те са невидими на нивото на националните медии, защото се надяват да забравим как като управляващи дирижираха дневния ред на средствата за масова информация. (Румяна Коларова). А цялостното определение за кампанията е, че друг път не е имало такова присъствие на прокуратура и държавни органи в предизборна кампания, поне не с подобна активност.
Представителите на „Атака“ не правят срещи по площадите и панаирите, а избират да връчват дарения на манастири и социално слаби хора в различни региони на страната. Този подход по никакъв начин не кореспондира с предизборните й клипове. Клиповете на националистическите партии през цялата кампания са изцяло доминирани от нецензурни знаци и думи (Волен Сидеров от ПП „Атака” показва неприлични знаци с ръце – среден пръст, а Ангел Джамбазки от ВМРО използва крайно нецензурни думи). Подобни действия са може би недопустими в кампания и в клип, който би трябвало да представя една партия в най-добрата й светлина и е изцяло достъпен в интернет. Подобна е картината и от телевизионния екран,  дори се използва точка за възрастово ограничение 18.
Вместо сериозна политическа дискусия, в кампанията, се чуват думи, които са от разговорния език, използван във всекидневието. Слогани, викове „победа”, срещи, в които преобладава реториката „другият е виновен, ние ще оправим всичко”, ще „върнем България на хората“, защото „имаме воля“,  приказки за магистрали и валутен резерв – има ги в изобилие. Реален политически дебат по определените за сериозни въпроси, които занимават обществото почти не се провежда.
Почти веднага след изтегления жребий в ЦИК за номерата на партиите и коалициите, с който беше определен номер 15 за ГЕРБ в бюлетината, се появява и „паролата“: На „12 без 15″, която е онагледена със снимка в страницата в социалната мрежа facebook от младежи на БСП. Тук посланието е часовник и слоган „Часът дойде!“, който трябва да подтикне към промяната в избора на 12 май и смяната на управляващите доскоро ГЕРБ. За да се стигне до заглавия, като:

 “Оръжия за поразяване”
под което разглеждат в „Капитал“ скандалите в политическата кампания 2013.
Още в първите минути след  приемането на оставката на премиера Бойко Борисов, започва в дневния ред на медиите да се налага очернянето на политическия опонент. Борисов съобщава новината, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е подготвял покушение срещу него, позовавайки се на материал на Националната разузнавателна служба, постъпил като сигнал от друга „партньорска служба“. Това е първият опит да се отклони вниманието от предстоящия дебат за реалните проблеми в държавата, в следствие на което е и подадената оставка и да се поднесе на публиките драматичен сюжет.
В средата на кампанията основно място в дневния ред на обществото заема дискусията около съдебната система, но не с фокус върху нужда от реформи в нея. Включена е активно  в предизборната реторика и индиректно в кампанията, след като лидерът на БСП Сергей Станишев предоставя на прокуратурата записи на разговори, проведени между бившия премиер Бойко Борисов, бившия земеделски министър Мирослав Найденов и бившия градски прокурор на София Николай Кокинов. Темата естествено подменя иначе важните теми в изборите: за реформи в енергийната политика и дейността на ЕРП-та, за минималната заплата, пенсиите, облагането на доходите на физическите лица, забраната за тютюнопушене на закрито (основен ангажимент на една от политическите партии в парламента), АЕЦ Белене. Изчезват темите, които са важни за гражданите, защото политиците говорят за тези събития в момента, а медиите следват новината на деня и скандала, който гарантира по-високия рейтинг, спрямо конкурентната медия. В крайна сметка дебатът се свежда до позната полемика с действащи лица ГЕРБ и БСП. Заради скандалите с използваните специални разузнавателни средства (СРС), се намесва и главният прокурор Сотир Цацаров. Историята приключва без ясен резултат в нечия полза, но измества акцента на предизборната кампания.
Във всяка предизборна кампания досега общественото внимание е занимавано и с компроматната война. Книжката за членство в БКП на Стефан Софиянски, изваденият от Петър Стоянов доклад на службите срещу бившия вътрешен министър от кабинета „Костов“ Богомил Бонев са христоматийните примери за компромати. Те костваха преизбирането на Стоянов за президент. И в тази кампания подобно на предходните не се размина без това. Скандалът с подслушването и с отстраняването на директора на ГДБОП Станимир Флоров сега има и няколко особености. Едната е, че те се появиха в публичното пространство чрез анонимни сигнали, а информацията не е съвсем нова. Председателят на БСП Сергей Станишев опита да се възползва от папката за подслушването,като вдигна медиен шум, а след това сигнализира прокуратурата. Целесъобразността тук изисква подобна информация да занимава преди всичко прокуратурата, като отговорна институция по въпроса. Истинска легитимност на скандалите обаче придава поведението на Сотир Цацаров, а след твърденията на бившия министър на земеделието Мирослав Найденов, че Цветан Цветанов е подслушвал министрите незаконно, те вече определено доминират в кампанията. Заради това, че скандалът се подема от самите управляващи, се създаде впечатлението, че скандалите отдавна тлеят в ГЕРБ и е било въпрос на време да избухнат. Винаги има ефект от компроматите. Заклинанията на ГЕРБ, че хората не се интересуват от подслушване, са заблуждаващи. Един от начините да отразиш ефекта на компромата е да кажеш, че няма ефект (Румяна Коларова). А скандалите са в състояние да повлияят върху изборни резултат, но не е съвсем ясна посоката.
 Подслушването – душата на кампанията 
В кампанията от 2013 г. вече зададеният модел на огромен интерес към противопоставянето между двете водещи в процентите партии ГЕРБ и БСП, оказва своето влияние в предизборната полемика и се комбинира с интереса към това кой е подслушвал Бойко Борисов в дома му и как записаните разговори ще повлияят върху изборния резултат. [8] Може би в този момент настъпва тотален синхрон между това, което обществото иска да чуе и това, което политиците дискутират в медиите. Не защото подслушванията са структуроопределящи за бъдещето на страната, а защото зрелището добива грандиозни размери. Скандалът придобива такива параметри, че повечето избиратели го възприемат като нормална част от кампанията. Чуват се обвинения за изместване на същинския дебат, а скандалът става популярен като аферата „Уотъргейт”, но в български вариант. Така, докато във времето, отредено за платена предизборна реклама по телевизиите, българските избиратели гледат как БСП и Костов искат да плащаме сладоледите на другите, майките искат да върнат децата си в страната, а националистите искат да премахнат „колониалното влияние върху България”, новините ни запознават с най-новите събития около българската афера „Уотъргейт”. Бойко Борисов има доста по-слабо медийно присъствие от това, което бяхме свикнали да виждаме през предишните години, а заместникът му Цветан Цветанов, коментира постоянно какво се случва. Политици от БСП също са активни с коментари в дебата. [9] Социалистите организират и псевдо-събития, на които присъстват кукли, окарикаторяващи Борисов, Цветанов и известни политици от ГЕРБ с раирани костюми, с огромни уши и др. Снимки, от които освен в медиите, намират място и в социалните мрежи. А Сотир Цацаров затвърдява позицията си на активна в публичното и медийното пространство личност.
Скандалът с подслушването, който предлага нови сюжетни линии всеки ден, доминира предизборната кампания, макар и много по-осезателно в медиите, отколкото по площадите. Опозицията го превръща в тема номер 1, а на лидерите от ГЕРБ им се налага да отговарят на необичайната за предизборно време активност на прокуратурата. Покрай протестите срещу полицейщината и подслушването се ражда и рефренът „Две хубави уши, душата на ченге“. Любен Дилов-син, бивш депутат от десницата, продължава пародията по Яворов, с посвещение на Цветан Цветанов:
Две хубави уши. Душата на ченге.
Две хубави уши; – наглости – лъжи;
Все искат и ни обещават те…
Народът ти се моли,
Ченге,
народът ти се моли!
Съдии, прокурори
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
съдии, прокурори.
Народът ти се моли,
ченге,
народът ти се моли.
Как искат и ни обещават те.
Две хубави уши. Слушалки и лъжи
в две хубави уши. Душата на ченге.
Цветан Цветанов е главното действащо лице в първата половина на предизборната кампания. За разлика от 2009 г., когато Борисов обходи заедно с Цветанов почти всички градчета и селца из страната, макар и на „куц крак“ сега той се появява предимно в областните градове на концертите на партията.
От предизборните послания, изглежда все едно има две реалности – в едната текат скандалите с подслушването и проверките на бивши министри, а в другата бившите управляващи от ГЕРБ плуват в „народната любов“ – „Посрещат Цветанов с трибагреници“, „хиляди се стекоха“, „опашки за автографи“. В същото време, БСП запазва тактиката си от 4-те години на опозиция всеки ден да ангажира политическите репортери с пресконференции за коментар по актуални въпроси, но с превес на скандала „Подслушване“.

 Скандалът с „Мултипринт“: Много шум за нищо
Ден преди самия вот се използва и още един политически скандал. Денят за размисъл беше взривен от 350 000 бюлетини (според съобщение в събота следобед на Софийска градска прокуратура – СГП), открити при акция на прокуратурата и ДАНС в петък вечер (10 май) в печатница „Мултипринт“ в Костинброд. Информацията предизвика вълна от обвинения, квалификации, протести, а някои медии съобщават и отразяват случващото се в истерия (водещият Николай Бареков дори обявява, че не знае дали ще остане жив или твърди, че ще бъде задържан всеки момент, заради това, че съобщил за операцията в Костинброд…). Тъй като „Мултипринт“ е собственост на общинския съветник от ГЕРБ в града Йордан Бончев, случилото се е обвързано с бившите управляващи и че е част от тяхната подготовка за подмяна на гласове. [10] Повечето политически сили също реагират светкавично, като някои от тях обявяват случващото се за тотален опит за фалшификация на изборите или преврат, други искат отлагане на вота и отпечатване на нови бюлетини, както и извънреден съвет при президента, а трети – различни видове гаранции за вота на следващия ден (от изтегляне на представителите на ГЕРБ от избирателните комисии до допълнителни маркирания върху бюлетините). Реакцията на всички е насочена към доскорошните управляващи, а те отговорят, че това е „опит за дестабилизация на страната“, както и удар по репутацията на компанията („Мултипринт“) – градена с години  и че ще сезират прокуратурата и ЦИК за „набедяване“. След заседание Централната избирателна комисия обявява, че изборите на 12 май ще се проведат и че вотът е гарантиран и има достатъчно надеждни механизми, за да не бъде опорочен. Изборите минават и няколко дни по-късно е разпространено до медиите анонимно писмо, според което въпросният скандал е „поръчан“ от медийния магнат и избран за депутат от ДПС Делян Пеевски. [11]
Неяснотите по този казус са много, но основното послание, което политиците излъчват и достига до обществеността чрез медиите е за подготвяно евентуално фалшифициране на изборите (Сергей Станишев: Разкрита е пратка за тотална фалшификация на изборите). Цветан Цветанов пък от друга страна намеква, че прокуратурата и партии са в заговор за дестабилизация на България.
В развитие случаят с костинбродските бюлетини не стига до конкретен резултат. Скандалът обаче дава своя краткосрочен резултат, като “взривява” деня за размисъл преди изборния 12 май и променя изцяло дневния ред на медиите. Главната роля на говорител по темата се иззема от Николай Бареков, който в директни предавания по телевизия ТВ 7 репортерства от мястото на събитията, пред самия вход на печатница „Мултипринт“.

Екшън в ефир!
 В рамките на предизборната кампания през 2013 се развихри и още един, телевизионен скандал, акцентиращ повече върху зрелищното изпълнение, отколкото очакване на реални политически последствия. [12]
Яйца и чаши летяха в предизбирно предаване на ТВ7 и NEWS7. По време на живо предаване от турнето „България избира“ на площад в София, по кандидат-депутата от ГЕРБ Доброслав Димитров бяха хвърлени яйца от публиката. Той приклеква зад банката на сцената, но второ яйце го улучи в лицето и Димитров слиза от трибуната под възгласите на хората „Довиждане“. Изнервен кандидат-депутатът се обръща към водещия Николай Бареков с въпроса: „Ти нормален ли си, бе?“ и хвърля в краката му порцеланова чаша. Моменталният отговор на този скандален акт в предаването на водещия Бареков е: „Ненормален съм и капут, ако това е цената да застана на ваша страна. Аз го направих. Направи го и телевизията, която представлявам“. За хала на хората са виновни „тези, които говорят за манафи, педали и капути…“, казва журналистът по адрес на Доброслав Димитров. Симпатизантите на ГЕРБ също напускат площада, след като, по думите на Димитров, имало опит един от тях да бъде ударен.
Снимката, показващата разигралата се сцена в студиото, където кандидат-депутатът мята чаша по водещия, се разпространява светкавично по медиите. Обикаля всички национални телевизии и пресата.
Реториката, която се използва в продължение на няколко дни от страна на Бареков в медиите е вулгарна и на ръба на допустимата цензура. Бареков също, за пореден път в тази кампания, включва и прокуратурата, със заявката си, че същия ден ще подаде сигнал до МВР и до прокуратурата. До дупка ще го съдя, заканва се журналистът на кандидат-депутата от ГЕРБ.
Не закъснява и реакцията от ГЕРБ. От партията разпространяват съобщение, в което се казва:„Свободната“ телевизия премина всички граници в опитите си да се включи активно в подкрепа на определени политически сили в предизборната кампания“… Това, в което сме сигурни обаче, е че отвсякъде лъха единствено и само на желание за популярност...
Разигралата се в ефир случка също заема своето място в дневния ред на предизборната кампания, като се стига до обявяване от страна на партия ГЕРБ, че спира участия в „свободната“ телевизия. Тя обаче остава основна тема, коментирана и повдигана от Бареков публично, при всеки удобен случай в кампанията.
 Като заключение и в резултат на изложението по проблема за излъчваните от политическите партии послание в кампания 2013, ясно показва, че от самото начало и до самия край на кампанията, се измества рационалния дебат за приоритетите в програмите и политиките на бъдещо управление. За сметка, на което политическите партии и опоненти предлагат на избирателя пъстра смесица от политически скандали, реализирани чрез медиите. Обобщаващо за изтеклия предизборен месец звучи и коментарът на бившия министър и член на ГЕРБ Томислав Дончев: „В тази предизборна кампания нямаше състезание на идеи и програми, защото вниманието на гражданите беше изместено от синтетични сензации“. [13] Като резултат се набляга на похватите на журналистиката, която върви към инфотейнмънт, където вместо алтернативи за решаване на обществени проблеми и политики на публиките се предлагат скандали, възмущения и омраза.Задълбоченият анализ на съдържанието на медийното покритие на кампанията показва изключително масовото присъствие на емоционална манипулация, дори когато съответните партии, техни лидери или просто публични коментатори говорят за въпроси, които иначе подлежат на напълно хладнокръвен и разумен анализ. Важни от гледна точка на провеждането на конкретни политики теми, просто се споменават в списъци от послания и наред с много други теми, сред които отделната значимост на различните политики се размива изцяло (Нейкова, 2013). Целта на изброяването на тези списъци е, въз основа на емоционални, а не на рационални, оценки от страна на автора, да се въздейства върху емоциите на избирателите в посока да харесат или да отхвърлят целия списък и съответно партията, която стои зад него. Набляга се на емоционалната манипулация, за сметка на рационалното убеждение.

Scandal messages in the political campaign  in 2013
Rayna Dushkova

Doctoral student, FJMC
 Summary: Political campaign, which ran in conjunction with the forthcoming parliamentary elections scheduled for May 12, 2013, provoking research interest. One reason is that it differs in its occurrence and characteristics of previous campaigns. Campaigning begins prematurely as a consequence of the political crisis in the beginning of March when the ruling GERB government resigned. It is the result of widespread civil protests in different locations in Bulgaria, which are primarily directed against the arbitrariness of monopolies in energy and high electricity prices, but only within a few days they went into a political crisis after the government resigned.
This text analyzes the messages by the politicians addressed to voters during the election campaign 2013, which can be characterized as predominantly negative and dominated by few problems: 1) almost absent discussion on political agendas and priorities in future management, as the parties submit to the electorate mostly populist messages; 2) intentionally discredit and discredit political opponents and deploying techniques of negative campaign, using simple black and white patterns of political confrontation (Petev, 2004); 3) the effective use of various political scandals in order to emotionally influence public attitudes and manipulation of the voter; 4) The crucial role of the media in this process of translation of messages in the campaign.

Keywords: political campaign, crisis, political messages, scandals, media 

Литература
Петров 2005: Петров М. Персоналният имидж. С., 2005. Атлантис медия
Бондиков 2011:  Бондиков В. Манипулация и публична комуникация – митове и реалности. С., 2011. Парадокс
Петев 2004: Петев, Т.Теории за масовата комуникация, С., 2004
Райков 2003: Райков, З. PR – Технология на успеха, С., 2003
Христов 2002: Христов Ч. Как да победим кризата, С., 2002, Сиела
Канев 2012: Канев Д. Политически анализи и организационни практики, С., 2012 Фондация Фридрих Еберт
Сегала 2005: Сегала Ж. Имало едно време избори…С., 2005. Ивидим
Липман 2001: Липман У. Общественото мнение С., 2011, ЛИК
Нейкова 2013: Нейкова М., „Парламентарни избори `2013 и ролята на медиите“, Българско училище за политика, 2013.
Изследване на НБУ: Политически изводи на медийното покритие на Избори 2013 в България
Изследване на НБУ: Парламентарни избори ‘2013 и ролята на медиите
Асоциация „Прозрачност без граници“: Пътна карта – избори 2013http://www.transparency.bg/media/cms_page_media/3/2013%20Elections%20Monitoring%20Report.pdf
 Бележки
[1]Медиапул:http://www.mediapool.bg/boiko-borisov-podade-ostavkata-na-kabineta-news203103.html
[2]Уебкафе:http://www.webcafe.bg/webcafe/analiz/id_1574538928/slide_1_Lyubovnite_aferi_na_frenskite_polititsi
[5] Вж.  Райков, Здр,. “PR – Технология на успеха”, С., 2003, с 94
[6]Мениджър 2013: „Кал-зрелище-популизъм“, Ивайло Дичев, бр.10, стр.34-36 
[7] Политически изводи на медийното покритие на Избори 2013 в България: http://role-of-media.schoolofpolitics.org/pdf/Politicheski_izvodi_medii_izbori_2013.pdf 
[8]Дневник 2013: Подслушването – душата на кампаниятаhttp://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/04/27/2049344_podslushvaneto_dushata_na_kampaniiata/ 
[9]  „СОВА Харис: Две трети от българите одобряват действията на главния прокурор”:
http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/18/2063488_sova_haris_dve_treti_ot_bulgarite_odobriavat/ 
[10] Медиапул 2013: „Медиите споменават два пъти повече ГЕРБ и Борисов в кампанията,
[11] Медиапул 2013: Скандалът с незаконните бюлетини в Костинброд „поръчан“ от Делян Пеевскиhttp://www.mediapool.bg/skandalat-s-nezakonnite-byuletini-v-kostinbrod-porachan-ot-delyan-peevski-news206357.html
[12]novini.bg 2013: Екшън в ефир! Целят човек на ГЕРБ с яйце , той строши чаша пред Барековhttp://kurier.bg/bulgaria/36944.html
Reuters2013: Bulgarians protesters demand stop of state railway sale,http://www.reuters.com/article/2013/03/10/
Дневник 2013: Прокуратурата разследва печатница „Мултипринт“ за открити 350 000 бюлетини в склада й (обобщено):http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/11/2058367_prokuraturata_razsledva_pechatnica_multiprint_za/
Дневник 2013: ВМРО агитира с псувня, „Атака“ – със среден пръстhttp://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/04/22/2046939_vmro_agitira_s_psuvnia_ataka_-_sus_sreden_prust/
Сега 2013: 100 000 недоволни блокираха страната в най-масовия протест от 16 години,http://www.segabg.com/article.php?id=637084
vesti.bg 2013:Яйца и чаша завихриха скандал между Бареков, ТВ7 и ГЕРБ –http://www.vesti.bg/izbori-2013/kandidati/iajca-i-chasha-zavihriha-skandal-mezhdu-barekov-tv7-i-gerb-5748571
webcafe.bg 2013: Скандалът с „Мултипринт“: Много шум за нищоhttp://www.webcafe.bg/id_380556981
Публикувано от в
Етикети: , , , ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)