От няколко дни най-дискутираната тема в публичното пространство е партито с участие на шефове от Министерство на вътрешните работи в деня на траур за загиналите при нелепата катастрофа край Ямбол. И се оказа, че 17 души загинали тогава, не получиха мира дори и след смъртта си. Не получиха възможност да скърбят за тях спокойно дори и близките им. Не само, че се говореше всяка минута за тях, за инцидента, не само че с тях започваше и завършваше всяка емисия новини, но и цялата власт дефилира „опечалена” по медиите. Като се замислиш резултата беше шумна постановка на фона на черната трагедия, която се случи. И без да се замислят за скръбта на хората, които загубиха близките си в оня ден, политици и медии в България се втурнаха да правят PR (някои и черен), а медиите сензации от случките последвали инцидента.
И най-жалкото от всичко е, че точно медиите за пореден път изместиха акцента от най-важните проблеми, които доведоха до този инцидент в Ямбол и до други преди него. А именно за влаковете, автобусите и прочие превозни средства в България, които не си знаят годините. До кога България ще дава жертви, защото някой служител не си е гледал съвестно работата или защото няма закони, които да забраняват движението на такива превозни средства по улиците. А някой изобщо замисли ли се, че часове по-рано в този автобус са се возили деца. Защо някой служител си е затворил очите пред неизрядното превозно средство. И защо за някакви си дребни стотинки или за крупна сума това е възможно да се случи в България. Та нали човешкият живот, а още повече този на 17 души е безценен. По тези и много други важни въпроси някой от политиците и държавниците ни трябваше да поеме ангажимент към гражданите да бъдат решени или поне да бъдат поставени в дневния им ред. Но, не би! Случи се точно обратното. Оказа се, че всички се втурачиха в морала на присъстващите на партито, в това дали някой е уволнен неправомерно, ще има ли още уволнения и т.н. Все едно това е най-важното. Едни нападаха, други се защитаваха. Говореше се за морал, за достойнство, правеше се шум от нищо. И важните въпроси пак ги забравиха някъде в ъгъла свряни, не намериха място в дневния ред на медиите или на политиците. Ако ги споменаваха то беше мимоходом и просто ей така.
И в крайна сметка се оказва, че ще продължаваме да даваме жертви в нелепи катастрофи. Медиите ни ще продължават да подменят говоренето за реалните проблеми с евтини сензации и черен ПР, защото както се казва „това се кльопа”. Политиците ни ще продължават да отбягват въпроса за това кой какъв реален ангажимент поема към избирателите си по един или друг проблем. А ние ще продължаваме да се радваме на цинизма и скандалите. Та нали става въпрос за същите хора, които изпращаха луди пари, когато две уж вип-дами махленски се караха в поредния сезон на VIP Brother. Може би каквито ни хората, такива ни държавниците, такива ни и медиите.
И най-жалкото от всичко е, че точно медиите за пореден път изместиха акцента от най-важните проблеми, които доведоха до този инцидент в Ямбол и до други преди него. А именно за влаковете, автобусите и прочие превозни средства в България, които не си знаят годините. До кога България ще дава жертви, защото някой служител не си е гледал съвестно работата или защото няма закони, които да забраняват движението на такива превозни средства по улиците. А някой изобщо замисли ли се, че часове по-рано в този автобус са се возили деца. Защо някой служител си е затворил очите пред неизрядното превозно средство. И защо за някакви си дребни стотинки или за крупна сума това е възможно да се случи в България. Та нали човешкият живот, а още повече този на 17 души е безценен. По тези и много други важни въпроси някой от политиците и държавниците ни трябваше да поеме ангажимент към гражданите да бъдат решени или поне да бъдат поставени в дневния им ред. Но, не би! Случи се точно обратното. Оказа се, че всички се втурачиха в морала на присъстващите на партито, в това дали някой е уволнен неправомерно, ще има ли още уволнения и т.н. Все едно това е най-важното. Едни нападаха, други се защитаваха. Говореше се за морал, за достойнство, правеше се шум от нищо. И важните въпроси пак ги забравиха някъде в ъгъла свряни, не намериха място в дневния ред на медиите или на политиците. Ако ги споменаваха то беше мимоходом и просто ей така.
И в крайна сметка се оказва, че ще продължаваме да даваме жертви в нелепи катастрофи. Медиите ни ще продължават да подменят говоренето за реалните проблеми с евтини сензации и черен ПР, защото както се казва „това се кльопа”. Политиците ни ще продължават да отбягват въпроса за това кой какъв реален ангажимент поема към избирателите си по един или друг проблем. А ние ще продължаваме да се радваме на цинизма и скандалите. Та нали става въпрос за същите хора, които изпращаха луди пари, когато две уж вип-дами махленски се караха в поредния сезон на VIP Brother. Може би каквито ни хората, такива ни държавниците, такива ни и медиите.
